Думата църква буквално означава сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм. От гръцката дума кириаки („Дом Господен”) произлизат старославянските црква, циркевень и церковь.
В началото богослуженията се извършвали в някои домове, а от I до III в. започнали да се строят специални за това места.
Спрямо статуса си храмът може да бъде ставропигиален (подчинен на Св. Синод), катедрален (главен), енорийски (подчинен на епархийския архиерей) и гробищен (обслужва гробища). Външната архитектура също е различна. По вид църквите биват: еднокорабна и трикорабна базилика, кръстовидна, кръгла и осмоъгълна (среща се много рядко). Корабните храмове отвътре се състоят от притвор, наос и олтар. Важно място заема иконостасът, който отделя наоса от олтара. Той се състои от три врати, през които могат да минават само свещенослужители. Средната врата се нарича „царски двери” и стои пред светия престол. На иконостаса има и три реда икони, които са подредени в установен ред. От дясната страна на царските двери е поставен Спасителя, а от ляво – Богородица с Младенеца. Вдясно от иконата на Спасителя се поставя храмовата икона, тази, на която е изобразен патрона на църквата. По средата на втория ред икони е поставена Тайната вечера, а от двете й страни икони със сцени от живота на Исус Христос и Дева Мария. На третият ред се намират иконите на Исус, а около него на Богородица, Йоан Предтеча и апостолите. На горните редове (ако има такива) са поставени иконите на старозаветни пророци и светии. На най-издигнатата част на иконостаса стои разпятието.
Всичко, което се намира в Божия храм е свято и затова влизайки в него трябва да се държим както подобава. Но не трябва да забравяме, че Бог е не само в църквите, а навсякъде около нас!