Аладжа манастир е съществувал през XIII-XIV в., като на това място монашески поселения има още от XI-XII в. Животът в обителта замира около средата на XVI в.
Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на 2 нива във висока почти 40 м. варовикова скала. Съхранени са около 20 помещения и 3 малки църкви с избледнели стенописи. В най-голямото от тях ясно личат следите от някогашен иконостас, олтарна част, покрита с балдахин. В средата на наоса има отвор, чрез който помещението се е свързвало с долния етаж. Повечето от запазените стенописи в помещенията датират от XIV в.
В близост до скалния манастир се намират няколко помещения, които служели за костница. Манастирът очевидно е обитаван от монаси аскети, които през XIV в. принадлежали към направлението на исихастите.
Началото на системните проучвания на Аладжа манастир е поставено от братята Шкорпил и по тяхна инициатива през 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. за паметник на културата от национално значение.
На около 800 м. в северозападна посока се намира още една група пещери на 3 нива, които братята Шкорпил наричат "Катакомбите". Източно от Аладжа манастир, се намират останки от раннохристиянска базилика, малко укрепление и няколко селища от същия период. Каква е връзката между трите групи паметници не може да се каже със сигурност.
Паркът пред манастира е добре поддържан и много приятен за разходка или отмора.
За съжаление днес от манастира не е останало много. Има схеми, които помагат да се възстанови представата за разпределението и предназначението на помещенията.
На снимки в изложбената зала в парка се вижда, че през 1920 г. манастирът все още е бил запазен и обитаван от монаси.
Аладжа манастир е филиал на Варненския регионален музей, където е изложено най-старото златно съкровище - находките от Варненския халколитен некропол.
Липсва персонал, който да дава информация за историята му, но има брошурка за 4 лв. със снимки и исторически сведения.
Манастирът се намира на около 15 км. северно от гр. Варна, като до него се стига по главен път.
Използвани източници:
- Коев, Т., Бакалов, Г., Християнски справочник, изд. Анубис, София, 2001
- Кинов, В., Аладжа манастир, изд. Славена, Варна, 2005
- Лични впечатления
Twitter
Facebook
