Това е вторият по големина в България, ставропигиален манастир, разположен на десния бряг на р. Чая (Асеница). Основан е през 1083 г. до крепостта, наречена Петрич, от където идва и името на манастира "Св. Богородица Петричка", а по-късно наречена "Бачковска", по името на близкото село Бачково. Ктитори на обителта са братята Григорий и Абасий Бакуриани, благодарение на които в края на XI и XII в. манастирът се превръща в един от най-значителните центрове на грузинската средновековна култура. За съжаление от стария манастир и църквата днес не е останало нищо. В края на XII в. набезите на кръстоносците от Третия кръстоносен поход нарушават спокойствието на манастирския живот.
Като покровител на много български манастири Иван Асен II (1218-1241), по всяка вероятност е подпомогнал и Бачковския манастир. По времето на Иван Александър (1331-1371) обителта се сдобива с нови земи, средства за построяването на храма и за второто изписване на Костницата. Първите по време стенописи са изпълнени в края на XII в. с голямо художествено майсторство. Те са дело на зограф Йоан Иверопулос от Грузия.
Смята се, че патриарх Евтимий е бил заточен тук, след покоряването на Велико Търново от османските турци.
През XVIII и XIX в. Бачковският манастир се превръща в притегателен център за много книживници, затвърждава престижа си като духовно средище, а манастирското братството е търсело най-видните зографи. Манастирската библиотека е богата, с уникални ръкописи и старопечатни книги.
Сред най-ценните фрески са изображенията на древни философи и писатели в манастирската магерница. В България са само два манастирите, в чиито трапезарии са запазени стенописи - Бачковският и Роженският. Сред главните теми на стенописите тук са смъртта и възкресението, Справедливият съд, темата за Богородица като закрилница и застъпница, за Второто Пришествие. Върху свода на магерницата е представена една от най-монументалните композиции, срещани у нас - т.н. Дърво Йесеево или Корен Йесеев.
На мястото на старата Бакурианова църква, в средата на двора, се издига главният храм на манастира, основан през 1604 г. Църквата е била изписана през 1850 г. от известния Моско Зограф от Одрин. От интериора внимание заслужават старинната мебел и дърворезбаният позлатен иконостас, създаден в началото на XVII в. В църквата, посветена на Св. Богородица, се съхранява чудотворна икона, датирана към 1310 г.
През XIX в. за изписването на манастира е работил Захари Зограф, заедно със свои ученици. В изографисването на сцените в манастирската църква Захарий Зограф стриктно следва православния канон, като тежестта е поставена върху житието на св. Николай Мирликийски - патрон на храма. Захариевата трактовка на Страшния съд тук се смята за едно от ценните достижения на изкуството през периода на българското Възраждане.
Районът около манастира предоставя възможности за кратък престой и нощуване.
Бачковският манастир се намира на 10 км от гр. Асеновград и на 90 км от гр. Пловдив.
Използвани източници:
- Паскалева, К., Бачковският манастир, изд. Спектър, София, 1991
- Чавръков, Г., Български манастири, изд. Хайни, София, 2000
Twitter
Facebook
