Обикнах Ковачевица още преди да съм я срещнал. Обикнах я от разказите на близък приятел, който вече бе вкусил от сладостите и отровите й. Седнали около масата в столичната къща се пренасяхме в желан свят и това приповдигаше тона, провокираше копнежи. Наивността на младостта и силната потребност да открием изгубения рай бяха пречка да прозрем поражението в онези мигове. Самият аз, прекарал голяма част от детството си в уюта на една заличена от времето и консервативна Пиринска Македония, изпитвам силна носталгия по звуците и ароматите от детството.
Тези човешки копнежи в годините взимат своите жертви. Хора, готови да подчинят живота си на преследване на хармония от звуци, аромати и материя, които ги карат да се чувстват живи и истински... Хора, полагащи неистови усилия да създадат среда, която да храни сетивата и духа им. Подлъгани от досега с камъка, дървото и собствените им стремления да съградят дом, който да не се повлиява от заобикалящия го свят. В този смисъл онази все още не видяна от мен Ковачевица бе готова да ме вземе в плен, за дълги години напред.
Неописуемо е това, което човек изпитва, поемайки по тесния път към селото. Сякаш талантливо написан реквием за тайните и неочакваното разнообразие на Родопите. В годините имах възможност многократно да отделям време и да обхождам дяловете на планината, но никога не открих място, което да ме приковава по подобен начин към себе си.
От тогава минаха близо двадесет години. Моята любовна история с Ковачевица имаше своите драматични срещи и разлъки. Не малка част от хората, които срещнах там вече ги няма. Стари откриватели, подарили част от живота си на това да съхранят илюзията за изгубения рай, високо в дебрите на Западните Родопи.
Ковачевица е киноактриса. Заедно с беззъбите си баби, които не се стряскат от шума на кинокамерата. Загадъчно мълчалива тя примамва със сенчестите си опустели чардаци и глухите си сокаци. Предизвиква те – ако си истински мъж да си опиташ силите с нея. Така както са го направили онези безименни дюлгери дошли недоказано откъде, за да изградят къщите-крепости на селото. Какъв ли чалъм и любов са им били нужни, за да им се отдаде планината...
Пред очите ми изчезваха старите зидове и се появяваха нови, къщи изгаряха и се изграждаха. Селото стои с притихналите си дувари в очакване на следващото ято мечтатели, които ще вградят годините и душите си в подкрепа на един илюзорен блян.
Поражението е закодирано в самото намерение. Талантът на хората, създали този свят, привлича със своята мощ и въображение. Блазнещо е да вярваме, че можем да сме част от тази мощ, от заговора наречен Ковачевица. Ноевият, ковчег който ще спаси откривателите си...
Обичам този стремеж така, както обичам годините на младостта с тяхната наивност и готовност за извършване на чудо. Вярвам в чудеса. Това, в което все по-малко вярвам обаче, е възможността да задържим с усилията си нещо, което безвъзвратно ни напуска и на което не принадлежим. Бидейки неподготвени туристи в собствената си страна пълним семейните си албумчета с фотографии, на чиито заден план са спотаените огризки от нашето минало, което не познаваме и за което наивно копнеем.
Село Ковачевица се намира в планински район, в западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра. Селото е с християнско вероизповедание. През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват.
Twitter
Facebook
